За една предизвестена раздяла
Във очакване мина неделята.
Онова, неспокойното чакане,
от което се спира и времето.
Пеперуди в стомаха ми пърхат
и разлайват в главата ми мислите.
Като два недостигнати върха
кафенеят очите ти - бистрите.
На дланта ми разсеяно пишеш
непознат йероглиф-заклинание.
Знаеш ли, че на облак миришеш?
Обърни ми за малко внимание!
Ще издърпам ръката си пламнала,
ще прогоня и тез пеперуди.
Засрамена съм - аз, безсрамната.
А надеждите ни са луди.
Тъй неделята мина в очакване.
Понеделнишко-трезво реших:
няма какво да протакаме.
Сбогом.
© Ели All rights reserved.
