12 feb 2008, 8:33

За едната чест...

  Poesía
746 0 14

Събирах думите във изречения,

а тях зазиждах във ума.

Отхвърлях разни чужди мнения,

бездумен исках да вървя.

 

Прогоних всичките си знания.

От тях се чувствах натежал.

С живота бяхме в пререкания -

не бил достатъчно ми дал!

 

Мразех точните определения.

Да не говорим за морал.

Винаги готов за прегрешения,

само себе си не бях окрал.

 

Посегнах си, без капка угризение.

Честта се беше скрила надълбоко.

Но аз без никакво съмнение -

изхвърлих я! Исках да живея нашироко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...