За едната чест...
Събирах думите във изречения,
а тях зазиждах във ума.
Отхвърлях разни чужди мнения,
бездумен исках да вървя.
Прогоних всичките си знания.
От тях се чувствах натежал.
С живота бяхме в пререкания -
не бил достатъчно ми дал!
Мразех точните определения.
Да не говорим за морал.
Винаги готов за прегрешения,
само себе си не бях окрал.
Посегнах си, без капка угризение.
Честта се беше скрила надълбоко.
Но аз без никакво съмнение -
изхвърлих я! Исках да живея нашироко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
