29 ene 2010, 10:14

За Габи!

  Poesía » Otra
573 0 0

Когато облаците "слезнаха" от небето,

когато влюбените ти очи ме зърнаха

и нежно, леко ме обгърнаха,

тогава аз "летях" от щастието,

на което учиха ме звездите!

 

Тогава изпитвах удовлетворение,

от това, че дадохме си взаимно

много неща, от което едното  е

доверието, а другото любовта

и закрилата на нежната половинка!

 

Но сега всичко отлетя

и аз отново се моля за това,

да дойде някой втори шанс

на приказката и нека отново

звездите слезнат до нас,

ЗА ДА НИ ЗАКРИЛЯТ В НОВА ЛЮБОВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...