Jan 29, 2010, 10:14 AM

За Габи!

  Poetry » Other
576 0 0

Когато облаците "слезнаха" от небето,

когато влюбените ти очи ме зърнаха

и нежно, леко ме обгърнаха,

тогава аз "летях" от щастието,

на което учиха ме звездите!

 

Тогава изпитвах удовлетворение,

от това, че дадохме си взаимно

много неща, от което едното  е

доверието, а другото любовта

и закрилата на нежната половинка!

 

Но сега всичко отлетя

и аз отново се моля за това,

да дойде някой втори шанс

на приказката и нека отново

звездите слезнат до нас,

ЗА ДА НИ ЗАКРИЛЯТ В НОВА ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...