29.01.2010 г., 10:14

За Габи!

571 0 0

Когато облаците "слезнаха" от небето,

когато влюбените ти очи ме зърнаха

и нежно, леко ме обгърнаха,

тогава аз "летях" от щастието,

на което учиха ме звездите!

 

Тогава изпитвах удовлетворение,

от това, че дадохме си взаимно

много неща, от което едното  е

доверието, а другото любовта

и закрилата на нежната половинка!

 

Но сега всичко отлетя

и аз отново се моля за това,

да дойде някой втори шанс

на приказката и нека отново

звездите слезнат до нас,

ЗА ДА НИ ЗАКРИЛЯТ В НОВА ЛЮБОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...