8 sept 2004, 15:53

ЗА ГРАДА

  Poesía
1.4K 0 1
ЗА ГРАДА

Последно вървя през тебе уличке малка,
сърдита си нали?Знам при тебе винаги е
слънце,а защо сега вали?Няма нищо по
различно,пак ще сложа дрехи най-красиви,
дето чак звездите падат,пак косите ми
ще вее онзи пръв в мойта младост вятър.
Тръгвам ти знаеш накъде,те са там и пак
ме чакат,само дето ще е за последно,тъй
незабравимо,но и много тежко.И как да кажа,
че отлитам от онзи връх с моите приятели
изкачван,как да кажа като зная че пътищата
дето ще ме грабнат ще са страшни!И моляте не
се сърди,кажи и на дърветата че ги обичам,
нека през последния ми ден най-хубави премени
да окичат.Аз пак ще дойда някой ден,и двете с
тебе ще сме остарели,но аз оставям част от моето
сърце на теб и нощите които сме живели!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Палмира Божинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...