Sep 8, 2004, 3:53 PM

ЗА ГРАДА

  Poetry
1.4K 0 1
ЗА ГРАДА

Последно вървя през тебе уличке малка,
сърдита си нали?Знам при тебе винаги е
слънце,а защо сега вали?Няма нищо по
различно,пак ще сложа дрехи най-красиви,
дето чак звездите падат,пак косите ми
ще вее онзи пръв в мойта младост вятър.
Тръгвам ти знаеш накъде,те са там и пак
ме чакат,само дето ще е за последно,тъй
незабравимо,но и много тежко.И как да кажа,
че отлитам от онзи връх с моите приятели
изкачван,как да кажа като зная че пътищата
дето ще ме грабнат ще са страшни!И моляте не
се сърди,кажи и на дърветата че ги обичам,
нека през последния ми ден най-хубави премени
да окичат.Аз пак ще дойда някой ден,и двете с
тебе ще сме остарели,но аз оставям част от моето
сърце на теб и нощите които сме живели!!!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Палмира Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...