ЗА ГРАДА

ЗА ГРАДА

Последно вървя през тебе уличке малка,
сърдита си нали?Знам при тебе винаги е
слънце,а защо сега вали?Няма нищо по
различно,пак ще сложа дрехи най-красиви,
дето чак звездите падат,пак косите ми
ще вее онзи пръв в мойта младост вятър.
Тръгвам ти знаеш накъде,те са там и пак
ме чакат,само дето ще е за последно,тъй
незабравимо,но и много тежко.И как да кажа,
че отлитам от онзи връх с моите приятели
изкачван,как да кажа като зная че пътищата
дето ще ме грабнат ще са страшни!И моляте не
се сърди,кажи и на дърветата че ги обичам,
нека през последния ми ден най-хубави премени
да окичат.Аз пак ще дойда някой ден,и двете с
тебе ще сме остарели,но аз оставям част от моето
сърце на теб и нощите които сме живели!!!!!!!