8 сент. 2004 г., 15:53

ЗА ГРАДА

1.3K 0 1
ЗА ГРАДА

Последно вървя през тебе уличке малка,
сърдита си нали?Знам при тебе винаги е
слънце,а защо сега вали?Няма нищо по
различно,пак ще сложа дрехи най-красиви,
дето чак звездите падат,пак косите ми
ще вее онзи пръв в мойта младост вятър.
Тръгвам ти знаеш накъде,те са там и пак
ме чакат,само дето ще е за последно,тъй
незабравимо,но и много тежко.И как да кажа,
че отлитам от онзи връх с моите приятели
изкачван,как да кажа като зная че пътищата
дето ще ме грабнат ще са страшни!И моляте не
се сърди,кажи и на дърветата че ги обичам,
нека през последния ми ден най-хубави премени
да окичат.Аз пак ще дойда някой ден,и двете с
тебе ще сме остарели,но аз оставям част от моето
сърце на теб и нощите които сме живели!!!!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Палмира Божинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....