ЗА ГРЕХА И ЛЮБОВТА

Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги.

Пеперуден зов на любовта от светлината,
която ни преплита в загадъчно дихание.
Докосваме силата гореща на топлината.
Изгаряйки, не усещаме болка страдание.

Взаимно изпиваме страстно сълзите горещи.
С очите, топла пием кръвта от сърцата си.
А устните – две магии, две запалени свещи,
се поглъщат и знаят, че достигат смъртта си.

Две топчици восък и мъничко прах от поети
следата на двете ни в едно слели се тела.
Над тях ореола пеперуден, цветен свети,
за да напомня винаги за греха и любовта.

20 11 2015