Nov 20, 2018, 8:28 PM

За греха и любовта

  Poetry
451 1 1

ЗА ГРЕХА И ЛЮБОВТА

 

Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги.

 

Пеперуден зов на любовта от светлината,
която ни преплита в загадъчно дихание.
Докосваме силата гореща на топлината.
Изгаряйки, не усещаме болка страдание.

 

Взаимно изпиваме страстно сълзите горещи.
С очите, топла пием кръвта от сърцата си.
А устните – две магии, две запалени свещи,
се поглъщат и знаят, че достигат смъртта си.

 

Две топчици восък и мъничко прах от поети
следата на двете ни в едно слели се тела.
Над тях ореола пеперуден, цветен свети,
за да напомня винаги за греха и любовта.

 

20 11 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "С очите пием кръвта от сърцата си"!
    Интересно...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...