За грешката и прошката...
Всеки ден,
щом все някак грешим.
Всеки миг
е затрупан със болка.
Как в ден единствен
ще си простим?
Може ли
това да ни е утеха?
Седем пъти по седем на ден
сам Исус
ни е казал прощавайте!
Затова,
дори и да си най-праведен или сломен,
вдигай, приятелю, тази наздравица!
За добрия,
или за лошия в теб,
за приятели, врагове,
за утехата
да прогониш гордостта си от теб,
та да помилваш
нестретник бездомен,
да нахраниш
за любов гладния ден
с топлина
от сърцето си - огън.
Малко зрънце посей - доброта,
да израсне
в дървото вековно,
а след теб
то да вее крила
в клоните
и да стигне небето.
А когато направиш
голямо добро,
запази го,
само ти, да го знаеш.
Най-истински
се прощава в сърцето,
а не с думите...
те са прах и безумие,
ако не обичаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
