Mar 9, 2011, 11:26 AM

За грешката и прошката...

  Poetry » Other
1.3K 0 10

Всеки ден,
щом все някак грешим.
Всеки миг
е затрупан със болка.
Как в ден единствен
ще си простим?
Може ли
това да ни е утеха?
Седем пъти по седем на ден
сам Исус
ни е казал прощавайте!
Затова,
дори и да си най-праведен или сломен,
вдигай, приятелю, тази наздравица!
За добрия,
или за лошия в теб,
за приятели, врагове,
за утехата
да прогониш гордостта си от теб,
та да помилваш
нестретник бездомен,
да нахраниш
за любов гладния ден
с топлина
от сърцето си - огън.
Малко зрънце посей - доброта,
да израсне
в дървото вековно,
а след теб
то да вее крила
в клоните
и да стигне небето.
А когато направиш
голямо добро,
запази го,
само ти, да го знаеш.
Най-истински
се прощава в сърцето,
а не с думите...
те са прах и безумие,

ако не обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво послание, Джейни. Поздрав! Ив
  • Джейни, подарила си ни безкрайно мил стих.
    Метафорично кладенче от приказни светлинки...
    Хубава вечер!
  • А когато направиш
    голямо добро,
    запази го,
    само ти, да го знаеш.
    !!!
    Благодаря за това послание!
  • Прошката е сила Джейни и ти си го усетила,прощава ли човек умее и да обича и е здрав!!!Поздрав и много топлина!!!Нека посланието ти достигне до повече души и сърца!!!
  • Не, Роза...не е така, и не бива да се мисли така!
    Прошката не е философия, да се отърсим от негативното, а да разгърнем себе си прощавайки от длъбините на сърцето си!
    Който умее, да прощава седем по седем пъти на ден, той знае какво е любов и какво е да усеща озарението на лъчите!Човек , който умее да прощава не се замисля, дали да прости, просто сърцето му, така е устроено, да прощава!
    Благодаря ви, приятели!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...