18 nov 2015, 20:44

За Истината

  Poesía
2K 1 12

 


Тя , Истината казана направо

най-често грозна е и мъничко боли.

Не `и се ръкопляска с шумно " Браво!"

и често `и преписват сто лъжи.


Преглъща се едва-едва. Че дращи.

На гърлото е сухо и горчи.

Прилича на закърпените гащи

на баба ти.  И точно тъй стои.


Употребявана! И вехта! Необичана!

И неудобна! Нежелана! Тъй сама!

От толкова отхвърляне прилича на

от векове неприласкавана жена.


И въпреки това. Напук навярно.

Без грим. Без дрехи. Само с голота,

сражава се с ужасното, коварно

неотменимо зло на долната Лъжа!


И въпреки. Напук на самотата,

от този избор. Аз така реших - 

да казвам  истината пред лъжата.

И себе си чрез нея преоткрих...

 

 

18.11.2015г


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...