18 nov 2015, 20:44

За Истината

  Poesía
2K 1 12

 


Тя , Истината казана направо

най-често грозна е и мъничко боли.

Не `и се ръкопляска с шумно " Браво!"

и често `и преписват сто лъжи.


Преглъща се едва-едва. Че дращи.

На гърлото е сухо и горчи.

Прилича на закърпените гащи

на баба ти.  И точно тъй стои.


Употребявана! И вехта! Необичана!

И неудобна! Нежелана! Тъй сама!

От толкова отхвърляне прилича на

от векове неприласкавана жена.


И въпреки това. Напук навярно.

Без грим. Без дрехи. Само с голота,

сражава се с ужасното, коварно

неотменимо зло на долната Лъжа!


И въпреки. Напук на самотата,

от този избор. Аз така реших - 

да казвам  истината пред лъжата.

И себе си чрез нея преоткрих...

 

 

18.11.2015г


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...