25 may 2010, 21:56

За жалост 

  Poesía
676 0 5
Аз не ти стеля свежа трева
от най-тучните горски поляни.
В очите ми няма заря,
нито нежност в ръцете втъкана.
Аз не си нося в душата меда -
в гневен кошер самичка не влизам.
Не приспивам с угодни слова
и не давам фалшивата риза.
Аз от кротост не свеждам глава,
по-далечна съм от самодива.
Каквото си взема, го нося сама!
И... май че съм грозна, (но поне ми отива). ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??