За жалост
Аз не ти стеля свежа трева
от най-тучните горски поляни.
В очите ми няма заря,
нито нежност в ръцете втъкана.
Аз не си нося в душата меда -
в гневен кошер самичка не влизам.
Не приспивам с угодни слова
и не давам фалшивата риза.
Аз от кротост не свеждам глава,
по-далечна съм от самодива.
Каквото си взема, го нося сама!
И... май че съм грозна, (но поне ми отива).
Аз съм горчива подземна дъга -
малко в повече ми е пелина.
С тебе дойдох, но си тръгвам сама -
тежък товар съм дори за двамина.
Аз съм с отровно-лютива уста,
злокобно ме пари върха на езика.
Недей да ме молиш да дойда! Сама
ти приставам. Ако още ти стиска.
Ти самичък така пожела -
нека бъде! - Връчвам ти кръста!
Но да знаеш - каквото взема,
просто не може назад да се връща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
