За жалост

25 мая 2010 г., 21:56

Поэзия

637 0 5

Аз не ти стеля свежа трева

от най-тучните горски поляни.

В очите ми няма заря,

нито нежност в ръцете втъкана.

Аз не си нося в душата меда -

в гневен кошер самичка не влизам.

Не приспивам с угодни слова

и не давам фалшивата риза.

Аз от кротост не свеждам глава,

по-далечна съм от самодива.

Каквото си взема, го нося сама!

И... май че съм грозна, (но поне ми отива).

Аз съм горчива подземна дъга -

малко в повече ми е пелина.

С тебе дойдох, но си тръгвам сама -

тежък товар съм дори за двамина.

Аз съм с отровно-лютива уста,

злокобно ме пари върха на езика.

Недей да ме молиш да дойда! Сама

ти приставам. Ако още ти стиска.

Ти самичък така пожела -

нека бъде! - Връчвам ти кръста!

Но да знаеш - каквото взема,

просто не може назад да се връща!