2 dic 2008, 23:10

За житейска история, дъжд и... двама 

  Poesía » De amor
668 0 5

Случи се пак да е тъмно и тихо.

Стоя.

Мълча.

До мене свела тъжно глава си и ти.

Стоиш.

Мълчиш.

Докоснал ръката ти, държим и двамата - страшното.

Трябва да плача.

Не плачеш и ти.

Вали - и то е достатъчно.

Небето рони щедри сълзи...   за (вместо) нас.

Копнея, не за тялото жаден...

Жадувам за теб,  да изплача голяма душевна сълза...

Да се слее със сълзите - пречистващи  - капещи със страшния звук...

...  викайки небесните думи... ОБИЧАМ ТЕ...

 

 

                    

   

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??