За житейска история, дъжд и... двама
Случи се пак да е тъмно и тихо.
Стоя.
Мълча.
До мене свела тъжно глава си и ти.
Стоиш.
Мълчиш.
Докоснал ръката ти, държим и двамата - страшното.
Трябва да плача.
Не плачеш и ти.
Вали - и то е достатъчно.
Небето рони щедри сълзи... за (вместо) нас.
Копнея, не за тялото жаден...
Жадувам за теб, да изплача голяма душевна сълза...
Да се слее със сълзите - пречистващи - капещи със страшния звук...
... викайки небесните думи... ОБИЧАМ ТЕ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
