pureblack (Георги Колев)
100 377
Dec 2, 2008, 11:10 PM

За житейска история, дъжд и... двама 

  Poetry » Love
666 0 5

Случи се пак да е тъмно и тихо.

Стоя.

Мълча.

До мене свела тъжно глава си и ти.

Стоиш.

Мълчиш.

Докоснал ръката ти, държим и двамата - страшното.

Трябва да плача.

Не плачеш и ти.

Вали - и то е достатъчно.

Небето рони щедри сълзи...   за (вместо) нас.

Копнея, не за тялото жаден...

Жадувам за теб,  да изплача голяма душевна сълза...

Да се слее със сълзите - пречистващи  - капещи със страшния звук...

...  викайки небесните думи... ОБИЧАМ ТЕ...

 

 

                    

   

© Георги Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??