pureblack (Георги Колев) pureblack (Георги Колев)
100
Dec 2, 2008, 11:10 PM

За житейска история, дъжд и... двама

  Poetry » Love
784 0 5

Случи се пак да е тъмно и тихо.

Стоя.

Мълча.

До мене свела тъжно глава си и ти.

Стоиш.

Мълчиш.

Докоснал ръката ти, държим и двамата - страшното.

Трябва да плача.

Не плачеш и ти.

Вали - и то е достатъчно.

Небето рони щедри сълзи...   за (вместо) нас.

Копнея, не за тялото жаден...

Жадувам за теб,  да изплача голяма душевна сълза...

Да се слее със сълзите - пречистващи  - капещи със страшния звук...

...  викайки небесните думи... ОБИЧАМ ТЕ...

 

 

                    

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0