Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
25 nov 2010, 12:24

За какво ли не... мъже, дъждове и вятър 

  Poesía » De amor
830 0 8


Над шипковия храст танцува лудо

едно подобие на облак сив -

раздърпано, намръщено, сърдито,

подгонено от вятър нечестив.

Разпъна кожата си тоя облак,

разпери длани в мръсното небе,

помъчи есенния вятър да прихване

до мокрото си облачно сърце.

А то какво – роди се дъжд...

И тоя дъжд  нахлузи панталони,

пътуват капките му в сфери от сребро,

нахален е дъждът, ще ме догони,

а мразя мокрото му облачно гнездо...

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??