Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
25 нояб. 2010 г., 12:24

За какво ли не... мъже, дъждове и вятър 

  Поэзия » Любовная
814 0 8


Над шипковия храст танцува лудо

едно подобие на облак сив -

раздърпано, намръщено, сърдито,

подгонено от вятър нечестив.

Разпъна кожата си тоя облак,

разпери длани в мръсното небе,

помъчи есенния вятър да прихване

до мокрото си облачно сърце.

А то какво – роди се дъжд...

И тоя дъжд  нахлузи панталони,

пътуват капките му в сфери от сребро,

нахален е дъждът, ще ме догони,

а мразя мокрото му облачно гнездо...

© Джулиана Кашон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??