За какво ли не... мъже, дъждове и вятър
Над шипковия храст танцува лудо
едно подобие на облак сив -
раздърпано, намръщено, сърдито,
подгонено от вятър нечестив.
Разпъна кожата си тоя облак,
разпери длани в мръсното небе,
помъчи есенния вятър да прихване
до мокрото си облачно сърце.
А то какво – роди се дъжд...
И тоя дъжд нахлузи панталони,
пътуват капките му в сфери от сребро,
нахален е дъждът, ще ме догони,
а мразя мокрото му облачно гнездо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
))) Ето къде бил гостоприемния свят на поетичната приказност. Знаех си! Благодаря за удоволствието да съм свободен и щастлив читател и почитател. Сърдечни поздрави, Джул 
