Над шипковия храст танцува лудо
едно подобие на облак сив -
раздърпано, намръщено, сърдито,
подгонено от вятър нечестив.
Разпъна кожата си тоя облак,
разпери длани в мръсното небе,
помъчи есенния вятър да прихване
до мокрото си облачно сърце.
А то какво – роди се дъжд...
И тоя дъжд нахлузи панталони,
пътуват капките му в сфери от сребро,
нахален е дъждът, ще ме догони, ...