LeChevalier (Тошко)
184 1919
24 jul 2012, 11:37

За каприза 

  Poesía » De humor
1173 0 12

За каприза


        Един това, а друг онуй –
        все някой нещо не обича,
но мъдър ако си, тогаз добре ме чуй:
с прищявки само срам човекът си навлича.
Истории безброй това ще потвърдят,
        но аз избрал съм тоя път
        едничка за каприза женски.

На ресторант, и не какъв да е, а френски,
        реши веднъж да заведе
приятелката си един млад столичанин,
че дама беше тя, която не "яде",
        а само "хапва" и "се храни".
Посрещнал ги с "Bonjour", гарсонът Жан ги кани
        на маса подредена с вкус.
– Като ордьовър днес Ви препоръчвам мус
        от авокадо или стриди...
подема Жан. – Дано това не Ви обиди, –
        прекъсва го мадмоазел, –
        но за народа мекотел
и само мисълта изпълва ме с погнуса.
        – Très bien, ще Ви сервирам муса.
Последван от бифтек със сос от гъши дроб?
        – Диетата тук казва стоп! –
разтърсва в миг глава изисканата дама. –
        В менюто Ви дали пък няма
блюда по-беднички на лош холестерол?
        – Предлагам Ви език от вол,
в зехтинче задушен, поднесен със зелена
салата и лимон. – Не хапвам аз неща
    излезли на животно от уста! –
            напълно отвратена
        размахва нашата ръце.
– Тогава, – казва Жан с усмивка най-смирена,
– да ви сервирам ли варено яйчице?
От масата в страни се чува кикот дружен;
едва се сдържа Жан. На дамата от срам
        се удвоява сякаш ружът,
        а кавалерът вечно ням
        си става просто и излиза.

        Такива ги дроби капризът.


Преди вече доста време, беше станало въпрос за вицове в рима. Това стихотворение е общо взето моята идея по въпроса. Като импулс ми послужи един най-обикновен виц. В проза. :)

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??