За каприза
За каприза
Един това, а друг онуй –
все някой нещо не обича,
но мъдър ако си, тогаз добре ме чуй:
с прищявки само срам човекът си навлича.
Истории безброй това ще потвърдят,
но аз избрал съм тоя път
едничка за каприза женски.
На ресторант, и не какъв да е, а френски,
реши веднъж да заведе
приятелката си един млад столичанин,
че дама беше тя, която не "яде",
а само "хапва" и "се храни".
Посрещнал ги с "Bonjour", гарсонът Жан ги кани
на маса подредена с вкус.
– Като ордьовър днес Ви препоръчвам мус
от авокадо или стриди...
подема Жан. – Дано това не Ви обиди, –
прекъсва го мадмоазел, –
но за народа мекотел
и само мисълта изпълва ме с погнуса.
– Très bien, ще Ви сервирам муса.
Последван от бифтек със сос от гъши дроб?
– Диетата тук казва стоп! –
разтърсва в миг глава изисканата дама. –
В менюто Ви дали пък няма
блюда по-беднички на лош холестерол?
– Предлагам Ви език от вол,
в зехтинче задушен, поднесен със зелена
салата и лимон. – Не хапвам аз неща
излезли на животно от уста! –
напълно отвратена
размахва нашата ръце.
– Тогава, – казва Жан с усмивка най-смирена,
– да ви сервирам ли варено яйчице?
От масата в страни се чува кикот дружен;
едва се сдържа Жан. На дамата от срам
се удвоява сякаш ружът,
а кавалерът вечно ням
си става просто и излиза.
Такива ги дроби капризът.
Преди вече доста време, беше станало въпрос за вицове в рима. Това стихотворение е общо взето моята идея по въпроса. Като импулс ми послужи един най-обикновен виц. В проза. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
