30 dic 2022, 13:15

За красотата и овцата /басня/

  Poesía » Otra
1.2K 1 5

 

В една селска Овцеферма, 
живеела овца модерна. 
С гордо вдигната глава
все повтаряла си тя : 
" Огрявам с красота света! 
За работа не съм сега!" 
Но пък другите овци 
пасли кротко от зори, 
и мляко топло давали, 
и агънца отгледали. 
А възгордялата се овца, 
разходки правила си тя. 
Ехидно се подсмивала 
и нищичко не вършела. 
Омръзнало  му на  овчаря 
на нея все да и повтаря, 
че правилата са за всички. 
А тя, присвивала очички... 
Един ден на една полянка, 
решила да потърси сянка. 
От стадото се отделила 
и в гъстата гора се скрила. 
Полегнала на меката трева 
и сладичко заспала тя. 
Но усетила я вълчата охрана 
и станала тя, каквато стана. 
Дори с неземна красота, 
овцата си е пак овца 
и от красивата глава 
не остана и следа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова- Яни Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...