30 dic 2022, 13:15

За красотата и овцата /басня/

  Poesía » Otra
1.2K 1 5

 

В една селска Овцеферма, 
живеела овца модерна. 
С гордо вдигната глава
все повтаряла си тя : 
" Огрявам с красота света! 
За работа не съм сега!" 
Но пък другите овци 
пасли кротко от зори, 
и мляко топло давали, 
и агънца отгледали. 
А възгордялата се овца, 
разходки правила си тя. 
Ехидно се подсмивала 
и нищичко не вършела. 
Омръзнало  му на  овчаря 
на нея все да и повтаря, 
че правилата са за всички. 
А тя, присвивала очички... 
Един ден на една полянка, 
решила да потърси сянка. 
От стадото се отделила 
и в гъстата гора се скрила. 
Полегнала на меката трева 
и сладичко заспала тя. 
Но усетила я вълчата охрана 
и станала тя, каквато стана. 
Дори с неземна красота, 
овцата си е пак овца 
и от красивата глава 
не остана и следа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова- Яни Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...