За красотата и овцата /басня/
В една селска Овцеферма,
живеела овца модерна.
С гордо вдигната глава
все повтаряла си тя :
" Огрявам с красота света!
За работа не съм сега!"
Но пък другите овци
пасли кротко от зори,
и мляко топло давали,
и агънца отгледали.
А възгордялата се овца,
разходки правила си тя.
Ехидно се подсмивала
и нищичко не вършела.
Омръзнало му на овчаря
на нея все да и повтаря,
че правилата са за всички.
А тя, присвивала очички...
Един ден на една полянка,
решила да потърси сянка.
От стадото се отделила
и в гъстата гора се скрила.
Полегнала на меката трева
и сладичко заспала тя.
Но усетила я вълчата охрана
и станала тя, каквато стана.
Дори с неземна красота,
овцата си е пак овца
и от красивата глава
не остана и следа!
© Яна Ангелова- Яни All rights reserved.
