29 ene 2009, 8:25

За кратко

Poesía

667 0 4

Притвори очи.
Брой до... сто.
Аз тогава тихо ще тръгна.
Не поглеждай назад.
Че боли.
Не обръщай глава.
Не забравяй.
Помни, че пак ще се върна.
Ще ме няма. За кратко.
Само миг при това.
Не тъжиии...
И не казвай ми: Сбогом!
А тихо кажи: До скоро...
С целувка за лека
приспи ме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Златце, нежно, нежно... и много обично!!!
Прегръдка, влюбено момиче!!!
Много ми хареса!

2009-01-30T20:03:22+02:00
Nella_gold (Нели )

Ани, каква ти химикалка, клавиатурата изпушиРадвам се, че стихчето ви е допаднало

2009-01-29T18:36:27+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

Да, Нели!
Харесах и аз!

2009-01-29T12:28:16+02:00
Човек (Анна Станоева)

Я колко нетипично кратичко Химикалката ли спря Шегувам се, Нелка! Да не ми се вържеш и ти сега. Инак нежен и хубав стих се е получил.

2009-01-29T11:46:19+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0