За края

Poesía » Otra

593 0 1

със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми

и последния глас

ще ме смесиш със вувузелите
две секунди в които
страхът те отпуска

ще съм топлите устни
които ще сдъвчеш безвкусно

тридесет стотни след тях
ще съм ледена пот
по гръбнака
към дупето ти

и метално ще гракне
телефонният глас
той
ни напусна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stivi797 (Стефан Янев)

Когато си отида от света
корав и непречупен - но пречистен -
вий знайте - пред лицето на смъртта
изпитвах аз не страх, а любопитство....

2013-11-06T15:32:31+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0