За края

Поезия » Друга

586 0 1

със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми

и последния глас

ще ме смесиш със вувузелите
две секунди в които
страхът те отпуска

ще съм топлите устни
които ще сдъвчеш безвкусно

тридесет стотни след тях
ще съм ледена пот
по гръбнака
към дупето ти

и метално ще гракне
телефонният глас
той
ни напусна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stivi797 (Стефан Янев)

Когато си отида от света
корав и непречупен - но пречистен -
вий знайте - пред лицето на смъртта
изпитвах аз не страх, а любопитство....

2013-11-06T15:32:31+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0