5.11.2013 г., 20:14  

За края

591 0 1

със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми

 

и последния глас

 

ще ме смесиш със вувузелите
две секунди в които
страхът те отпуска

 

ще съм топлите устни
които ще сдъвчеш безвкусно

 

тридесет стотни след тях
ще съм ледена пот
по гръбнака
към дупето ти

 

и метално ще гракне
телефонният глас
той
ни напусна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато си отида от света
    корав и непречупен - но пречистен -
    вий знайте - пред лицето на смъртта
    изпитвах аз не страх, а любопитство....

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...