със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми
и последния глас
ще ме смесиш със вувузелите
две секунди в които
страхът те отпуска
ще съм топлите устни
които ще сдъвчеш безвкусно
тридесет стотни след тях
ще съм ледена пот
по гръбнака
към дупето ти
и метално ще гракне
телефонният глас
той
ни напусна
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
