със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми
и последния глас
ще ме смесиш със вувузелите
две секунди в които
страхът те отпуска
ще съм топлите устни
които ще сдъвчеш безвкусно
тридесет стотни след тях
ще съм ледена пот
по гръбнака
към дупето ти
и метално ще гракне
телефонният глас
той
ни напусна
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
