5 нояб. 2013 г., 20:14  

За края

592 0 1

със сигурност
ще съм ти последния дъжд
и последната глътка
преди да си тръгнеш
стискайки блузата ми

 

и последния глас

 

ще ме смесиш със вувузелите
две секунди в които
страхът те отпуска

 

ще съм топлите устни
които ще сдъвчеш безвкусно

 

тридесет стотни след тях
ще съм ледена пот
по гръбнака
към дупето ти

 

и метално ще гракне
телефонният глас
той
ни напусна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато си отида от света
    корав и непречупен - но пречистен -
    вий знайте - пред лицето на смъртта
    изпитвах аз не страх, а любопитство....

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...