17 abr 2007, 16:23

За късче хляб 

  Poesía
1037 0 1
Жалка ръка, подадена напред,
тъжни очи, сведени в земята,
горчиви сълзи, навсякъде, навред
се стичат от старицата, горката.

- Горката - казват всички и минават,
без дори стотинка да оставят.
Дъжд да вали, градушка да вилнее,
старицата стои, а сълзите се леят.

Всеки е забързан, всеки е сляп.
Никой я не вижда:
- За късче хляб - едва процежда,
а народът я ненавижда.

Всеки гледа себе си, нали?
Труд, забава, но живее.
И дали прави добрини,
за които старицата милее?

Животът си минава
и добрината само ни остава -
да подадем ръка на старицата, горката
и да й вдигнем очите от земята.

© Деси Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво бе, Деси!
    Страхотно е!
    Накара ме да настръхна!
    Добре дошла в този сайт!
    Поздрави за теб!
Propuestas
: ??:??