За късче хляб
Жалка ръка, подадена напред,
тъжни очи, сведени в земята,
горчиви сълзи, навсякъде, навред
се стичат от старицата, горката.
- Горката - казват всички и минават,
без дори стотинка да оставят.
Дъжд да вали, градушка да вилнее,
старицата стои, а сълзите се леят.
Всеки е забързан, всеки е сляп.
Никой я не вижда:
- За късче хляб - едва процежда,
а народът я ненавижда.
Всеки гледа себе си, нали?
Труд, забава, но живее.
И дали прави добрини,
за които старицата милее?
Животът си минава
и добрината само ни остава -
да подадем ръка на старицата, горката
и да й вдигнем очите от земята.
тъжни очи, сведени в земята,
горчиви сълзи, навсякъде, навред
се стичат от старицата, горката.
- Горката - казват всички и минават,
без дори стотинка да оставят.
Дъжд да вали, градушка да вилнее,
старицата стои, а сълзите се леят.
Всеки е забързан, всеки е сляп.
Никой я не вижда:
- За късче хляб - едва процежда,
а народът я ненавижда.
Всеки гледа себе си, нали?
Труд, забава, но живее.
И дали прави добрини,
за които старицата милее?
Животът си минава
и добрината само ни остава -
да подадем ръка на старицата, горката
и да й вдигнем очите от земята.
© Деси Бойчева All rights reserved.
