За лицемерите

Poesía

1.8K 0 1

Не си хаби дъха напразно!
Не ме облъчвай с лицемерие!
Лицето ти- противно, мазно,
поражда в мен мега презрение.

Двулични, мръсни гъзолизци
не мога никак да обичам.
Причинители на кисти,
от вас далече тичам, тичам.

Фалшиви думи, поведение-
звезди, луна, слънца предлагаш.
Зад маската - опровержение-
за 5 стотинки ме предаваш.

Та тъй, недей ми се лигави!
Повръща ми се от "дудуци".
Хващай пътя! Живи-здрави!
Да пази Господ от боклуци!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0