За лицемерите

Poesía

1.8K 0 1

Не си хаби дъха напразно!
Не ме облъчвай с лицемерие!
Лицето ти- противно, мазно,
поражда в мен мега презрение.

Двулични, мръсни гъзолизци
не мога никак да обичам.
Причинители на кисти,
от вас далече тичам, тичам.

Фалшиви думи, поведение-
звезди, луна, слънца предлагаш.
Зад маската - опровержение-
за 5 стотинки ме предаваш.

Та тъй, недей ми се лигави!
Повръща ми се от "дудуци".
Хващай пътя! Живи-здрави!
Да пази Господ от боклуци!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0