За лицемерите

Poesía

1.8K 0 1

Не си хаби дъха напразно!
Не ме облъчвай с лицемерие!
Лицето ти- противно, мазно,
поражда в мен мега презрение.

Двулични, мръсни гъзолизци
не мога никак да обичам.
Причинители на кисти,
от вас далече тичам, тичам.

Фалшиви думи, поведение-
звезди, луна, слънца предлагаш.
Зад маската - опровержение-
за 5 стотинки ме предаваш.

Та тъй, недей ми се лигави!
Повръща ми се от "дудуци".
Хващай пътя! Живи-здрави!
Да пази Господ от боклуци!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0