За лицемерите

Poetry

1.8K 0 1

Не си хаби дъха напразно!
Не ме облъчвай с лицемерие!
Лицето ти- противно, мазно,
поражда в мен мега презрение.

Двулични, мръсни гъзолизци
не мога никак да обичам.
Причинители на кисти,
от вас далече тичам, тичам.

Фалшиви думи, поведение-
звезди, луна, слънца предлагаш.
Зад маската - опровержение-
за 5 стотинки ме предаваш.

Та тъй, недей ми се лигави!
Повръща ми се от "дудуци".
Хващай пътя! Живи-здрави!
Да пази Господ от боклуци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0