За листата и съдбата

Poesía » Otra

1.2K 1 1

Отронен лист...

поема сетния си път

по шеметна спирала.

И вятърът ту го въздига в небесата...

ту го захвърля в пущинака...

Така, видял и синевата на простора,

и срещнал в мрака самотата...

накрая тихо ляга на земята -

било завеян в някое кьоше,

било сред слънчева поляна...

Такъв е кръговратът на листата,

а всяка прилика с човешката съдба –

не е случайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zefpet (Илко Карайчев)

Хубаво е, но не разбрах къде е поезията.

2012-05-27T03:13:23+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0