За листата и съдбата

Poesía » Otra

1.2K 1 1

Отронен лист...

поема сетния си път

по шеметна спирала.

И вятърът ту го въздига в небесата...

ту го захвърля в пущинака...

Така, видял и синевата на простора,

и срещнал в мрака самотата...

накрая тихо ляга на земята -

било завеян в някое кьоше,

било сред слънчева поляна...

Такъв е кръговратът на листата,

а всяка прилика с човешката съдба –

не е случайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zefpet (Илко Карайчев)

Хубаво е, но не разбрах къде е поезията.

2012-05-27T03:13:23+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0