За листата и съдбата

Поезия » Друга

1.2K 1 1

Отронен лист...

поема сетния си път

по шеметна спирала.

И вятърът ту го въздига в небесата...

ту го захвърля в пущинака...

Така, видял и синевата на простора,

и срещнал в мрака самотата...

накрая тихо ляга на земята -

било завеян в някое кьоше,

било сред слънчева поляна...

Такъв е кръговратът на листата,

а всяка прилика с човешката съдба –

не е случайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

zefpet (Илко Карайчев)

Хубаво е, но не разбрах къде е поезията.

2012-05-27T03:13:23+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0