За листата и съдбата

Poetry » Other

1.2K 1 1

Отронен лист...

поема сетния си път

по шеметна спирала.

И вятърът ту го въздига в небесата...

ту го захвърля в пущинака...

Така, видял и синевата на простора,

и срещнал в мрака самотата...

накрая тихо ляга на земята -

било завеян в някое кьоше,

било сред слънчева поляна...

Такъв е кръговратът на листата,

а всяка прилика с човешката съдба –

не е случайна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zefpet (Илко Карайчев)

Хубаво е, но не разбрах къде е поезията.

2012-05-27T03:13:23+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0