Отронен лист...
поема сетния си път
по шеметна спирала.
И вятърът ту го въздига в небесата...
ту го захвърля в пущинака...
Така, видял и синевата на простора,
и срещнал в мрака самотата...
накрая тихо ляга на земята -
било завеян в някое кьоше,
било сред слънчева поляна...
Такъв е кръговратът на листата,
а всяка прилика с човешката съдба – ...