May 26, 2012, 4:11 PM

За листата и съдбата 

  Poetry » Other
871 0 1

Отронен лист...

поема сетния си път

по шеметна спирала.

И вятърът ту го въздига в небесата...

ту го захвърля в пущинака...

Така, видял и синевата на простора,

и срещнал в мрака самотата...

накрая тихо ляга на земята -

било завеян в някое кьоше,

било сред слънчева поляна...

Такъв е кръговратът на листата,

а всяка прилика с човешката съдба

не е случайна.

© Веселин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??