9 jun 2007, 20:20

За любовта

  Poesía
684 0 0
 Да го прегърнеш искаш и не можеше -
 предразсъдъци в душата те възпряха,
 а ръцете тръпнеха, жадуващи докосване,
 но любовта така остана си неизживяна.

 Защо ли? Ти нима не осъзнаваше
 как страха играе си сьс тебе?
 На твойта слабост доста дълго той се наслаждаваше -
 живот, да съществува, ти му даде

 и загуби много, късно е за съжаления.
 Друг от неговата обич днес отпива си,
 като теб, не страдащ в себе си от малодушие,
 смелост имащ да крещи "Обичам!"

 А ти оставаш сам със огорчение.
 Разбра ли най-накрая свойта грешка,
 че хората, каквото и да казват има ли значение,
 щом душата ти щастливо се усмихва?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...