9 июн. 2007 г., 20:20

За любовта

685 0 0
 Да го прегърнеш искаш и не можеше -
 предразсъдъци в душата те възпряха,
 а ръцете тръпнеха, жадуващи докосване,
 но любовта така остана си неизживяна.

 Защо ли? Ти нима не осъзнаваше
 как страха играе си сьс тебе?
 На твойта слабост доста дълго той се наслаждаваше -
 живот, да съществува, ти му даде

 и загуби много, късно е за съжаления.
 Друг от неговата обич днес отпива си,
 като теб, не страдащ в себе си от малодушие,
 смелост имащ да крещи "Обичам!"

 А ти оставаш сам със огорчение.
 Разбра ли най-накрая свойта грешка,
 че хората, каквото и да казват има ли значение,
 щом душата ти щастливо се усмихва?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...