Jun 9, 2007, 8:20 PM

За любовта

  Poetry
689 0 0
 Да го прегърнеш искаш и не можеше -
 предразсъдъци в душата те възпряха,
 а ръцете тръпнеха, жадуващи докосване,
 но любовта така остана си неизживяна.

 Защо ли? Ти нима не осъзнаваше
 как страха играе си сьс тебе?
 На твойта слабост доста дълго той се наслаждаваше -
 живот, да съществува, ти му даде

 и загуби много, късно е за съжаления.
 Друг от неговата обич днес отпива си,
 като теб, не страдащ в себе си от малодушие,
 смелост имащ да крещи "Обичам!"

 А ти оставаш сам със огорчение.
 Разбра ли най-накрая свойта грешка,
 че хората, каквото и да казват има ли значение,
 щом душата ти щастливо се усмихва?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...