за любовта
Когато Бог създал Адам,
оставил го да бъде сам.
Но макар да бил от кал,
той имал чувства и тъжал.
Съсипвала го мисълта,
че ще е сам във вечността.
И при Бог отишъл със една молба -
да му създаде ЖЕНА!
И тъй животът продължил,
но някак странно се развил...
Били щастливи, но защо,
сякаш недостатъчно било,
та трябвало им малко зло.
От щастието щом се уморили,
те бързо съгрешили.
И всичките проблеми на света
тръгнали от глупостта.
Е, нима и днес не е така?
Един без друг не можем двете същества,
но нещо все ни кара
да създаваме поквара!
Затова, обичайте се...
И понякога прощавайте греха,
защото на света
за вас живей една душа.
Всичко друго е лъжа,
повярвайте във ЛЮБОВТА!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Todos los derechos reservados
