за любовта

Nov 5, 2007, 10:24 AM

Poetry » Love

698 1 3

Когато Бог създал Адам,

оставил го да бъде сам.

Но макар да бил от кал,

той имал чувства и тъжал.

Съсипвала го мисълта,

че ще е сам във вечността.

И при Бог отишъл със една молба -

да му създаде ЖЕНА!

И тъй животът продължил,

но някак странно се развил...

Били щастливи, но защо,

сякаш недостатъчно било,

та трябвало им малко зло.

От щастието щом се уморили,

те бързо съгрешили.

И всичките проблеми на света

тръгнали от глупостта.

Е, нима и днес не е така?

Един без друг не можем двете същества,

но нещо все ни кара

да създаваме поквара!

Затова, обичайте се...

И понякога прощавайте греха,

защото на света

за вас живей една душа.

Всичко друго е лъжа,

повярвайте във ЛЮБОВТА!

Please sign in with your account so you can comment and vote.