За любовта
Когато гръм удари в моята душа,
светкавица проблесна, сърцето ми замря.
После се пробудих, като от вечен сън,
в който те сънувах някъде навън.
И тръгнах да те търся по безкрайната Земя,
исках да намеря теб и Любовта.
Знаех, че ще срещна трудност не една,
но знам, че бих платила и всякаква цена.
Връхлитаха ме силни и бурни ветрове.
Борех се с вълните на тъмното море.
В пустинята умирах за глътчица вода.
В нощите замръзвах без твойта топлина.
Но вярвах, че те има, че си нейде там,
вярвах и те търсех обич да ти дам.
С надежда се събуждах всеки следващ ден,
че днес ще те открия и ще бъдеш с мен.
И ето те накрая, след толкова беди,
в очите ти погледнах, усмихна ми се ти.
За таз любов преминах през огън и вода,
но, за да бъдем двама, си струваше това.
© АнеблА Todos los derechos reservados