23 ene 2010, 14:39

За любовта 

  Poesía » De amor
575 0 0

За любовта

 

Когато гръм удари в моята душа,

светкавица проблесна, сърцето ми замря.

После се пробудих, като от вечен сън,

в който те сънувах някъде навън.

 

И тръгнах да те търся по безкрайната Земя,

исках да намеря теб и Любовта.

Знаех, че ще срещна трудност не една,

но знам, че бих платила и всякаква цена.

 

Връхлитаха ме силни и бурни ветрове.

Борех се с вълните на тъмното море.

В пустинята умирах за глътчица вода.

В нощите замръзвах без твойта топлина.

 

Но вярвах, че те има, че си нейде там,

вярвах и те търсех обич да ти дам.

С надежда се събуждах всеки следващ ден,

че днес ще те открия и ще бъдеш с мен.

 

И ето те накрая, след толкова беди,

в очите ти погледнах, усмихна ми се ти.

За таз любов преминах през огън и вода,

но, за да бъдем двама, си струваше това.

© АнеблА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??