Jan 23, 2010, 2:39 PM

За любовта

  Poetry » Love
687 0 0

За любовта

 

Когато гръм удари в моята душа,

светкавица проблесна, сърцето ми замря.

После се пробудих, като от вечен сън,

в който те сънувах някъде навън.

 

И тръгнах да те търся по безкрайната Земя,

исках да намеря теб и Любовта.

Знаех, че ще срещна трудност не една,

но знам, че бих платила и всякаква цена.

 

Връхлитаха ме силни и бурни ветрове.

Борех се с вълните на тъмното море.

В пустинята умирах за глътчица вода.

В нощите замръзвах без твойта топлина.

 

Но вярвах, че те има, че си нейде там,

вярвах и те търсех обич да ти дам.

С надежда се събуждах всеки следващ ден,

че днес ще те открия и ще бъдеш с мен.

 

И ето те накрая, след толкова беди,

в очите ти погледнах, усмихна ми се ти.

За таз любов преминах през огън и вода,

но, за да бъдем двама, си струваше това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...