23.01.2010 г., 14:39

За любовта

686 0 0

За любовта

 

Когато гръм удари в моята душа,

светкавица проблесна, сърцето ми замря.

После се пробудих, като от вечен сън,

в който те сънувах някъде навън.

 

И тръгнах да те търся по безкрайната Земя,

исках да намеря теб и Любовта.

Знаех, че ще срещна трудност не една,

но знам, че бих платила и всякаква цена.

 

Връхлитаха ме силни и бурни ветрове.

Борех се с вълните на тъмното море.

В пустинята умирах за глътчица вода.

В нощите замръзвах без твойта топлина.

 

Но вярвах, че те има, че си нейде там,

вярвах и те търсех обич да ти дам.

С надежда се събуждах всеки следващ ден,

че днес ще те открия и ще бъдеш с мен.

 

И ето те накрая, след толкова беди,

в очите ти погледнах, усмихна ми се ти.

За таз любов преминах през огън и вода,

но, за да бъдем двама, си струваше това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...