24 nov 2009, 0:38

За любовта и омразата

  Poesía
688 0 7

 

ЗА ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА

 

Лятото си дадох,

за да те стопли.

Вятъра си дадох,

за да къдри косите ти.

Мъката си дадох,

за да са черни.

Звездите си дадох,

за да светят очите ти.

Небето си дадох,

за да са сини.

Мечтите си дадох,

за да летиш със птиците.

Душата си дадох,

за да обичаш.

Само омразата ми остана,

но нея няма да ти я дам –

вече съм ти безразличен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...