За любовта и сърцето
Припознах се, любов, припознах...
То – сърцето, изобщо не слуша.
После дълго от теб го е страх.
Нищо само, че беше наужким
и с измамна на вид светлина
да се втурне към теб го подмами.
То – сърцето, все прави така,
после аз му лекувам раните...
Ще му мине, любов, не тъжи.
Аз го зная, каквото е лудо,
пак за всичко самò ще прости
и ще тръгне да търси другата.
Но какво да го правя, кажи,
още вярва и търси самичко.
Даже дълго след теб да боли,
има сили дори да обича.
И макар че е трудно и ти
без причина така го наказваш,
ех, любов, ти спокойна бъди,
че те има все пак ще му кажа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados
